ВЕСЕЛИН ДИМОВ : Провокират ме текстове, свързани с болезнени теми

Провокират ме текстовете, свързани с болезнени теми.

Интервю
с режисьора на постановката на Младежкия театър "Фрида"
Веселин Димов

Въпрос: Вчера, четвърти октомври 2010 г., се състоя официалната премиера на вашата постановка "Фрида", но преди да говорим за нея кажете ни най-важното, което трябва да знаем за Вас?

Отговор: (Засмива се преди да отговори.) С най-трудният въпрос ли ще започнем?

В. Да. И дано по-нататък въпросите да са по-лесни?
О. Кой съм аз? Първият и последният въпрос! Мога да ви кажа малко информация за моето тяло. На 34 години е то. във София съм роден. Учил съм в руско училище...
В. Това - "под опашката на коня" или "Гагарин"?
О. Не, друго, 142-ро в "Бъкстон". После съм учил в Английската гимназия. Във ВИТИЗ съм учил в два класа - между 1995 и 1998 при Стоян Камбарев, Галин Стоев и Юлия Огнянова. След което от 2001 до 2003-та завърших при Краси Спасов. Имах и един период на почивка от 2 - 3 години, през който не бях в България. Другото, което мога да кажа е, че съм направил девет постановки, като "Фрида" ми е деветото представление.

В. С какво си спомняте първата си постановка?
О. Първото представление беше "Момо" през 2003 година във Варненския драматичен театър. То пак беше мултимедиен спектакъл, пак беше ко-продукция между мен и Варненския театър и оттам дойде името на театралната компания, която създадох - Компания "Момо".

В. Как Ви хрумна идеята за театрална компания?
О. Като всеки млад професионалист в театъра, който иска да оцелее в днешно време трябва да кандидатства в най-различни проекти.

Когато кандидатстваш трябва да имаш собствено юридическо лице.

Иначе постоянно трябва да молиш други хора, става сложно. Най-отговорно е човек да сисъздаде собствена компания и да намери хора, с които да я придвижва напред.

В. наличието на такава компания освен творческа предполага да има и търговско част. Как се справяте с този проблем?
О. Имам един "добър дух" в цялата тази работа и тя се казва Теодора Кирилова. това е дама, която има бизнес опит и много ми помага при решаването на практическите въпроси. Всички неща, свързани със счетоводство, документация, отчитане, са нейна работа и тя в тези неща много ми помага.

В. Повтаря се старата истина, че зад всеки успял мъж стои жена.
О. Да, абсолютно.

В. Кои са режисьорите от българската и световната сцена от които се учите?
О. Ако говорим за театър от българските режисьори имах удоволствието да се уча директно от Стоян Камбарев. Аз мисля, че в България има много интересни режисьори.Когато тръгнах да се занимавам с театър най-много харесвах Леон Даниел и Бойко Богданов. Те ми баха някакво вдъхновение като хора, чийто театър много ми въздействаше. Специално представленията "Елисавета Бам" на Бойко Богданов" и "В очакване на Годо" на Леон Даниел.

В днешно време също има много талантливи режисьори.

Няма нужда да ги казвам. Ние ги знаем кои са.

В. Привлича ли ви кинорежисурата.
О. Да, но не да я уча. Със сигурност в един момент ще стигна до това да направя филм. В това съм убеден. Но не искам да уча. Искам някакси да прелея - да попадна в киното по начин, подобен на Явор Гърдев, на Сашо Морфов и на Теди Москов. В един момент, когато това назрее у мен да направя филм.

В. А как гледате на идеята за документален филм за театъра?
О. Не знам, документалното толкова не ми се отдава, не ме влече много.

В. Какво е мястото на експеримента във вашата режисьорска практика?
О. Мисля, че нещата, които съм поставил до сега са доста експериментални. Включително и "Фрида". Това според мен е също един експериментален спектакъл. Аз не съм виждал до сега постановка в български театър, в която да има "визия" от първия до последния миг, която да е като сценография, тоест, мултимедията като сценография. Такъв спектакъл, повтарям, не съм гледал. От предишните ми спектакли, например "Блуз под земята", също е естетически експеримент. "Обругаване на публиката" от Петер Ханке също беше естетически експеримент. "Елфрида Елинек" беше един от спектаклите който се игра тук, в Младежкия театър. Този спектакъл също бе естетически експеримент.

Привличат ме неща, които не съм виждал да са правени.

В. Как приемате рисковете на "занаята" в режисурата?
О. Кои са рисковете? Кажете някой?
В. Ами ръскът от провал, да речем!
О. Ах, рискът от провал (закашля се)! Да, рискът от провал. Не знам. Той винаги съществува. това е нещо, което кара режисьора да бъде буден. Добре да си обмисли идеята, преди да срещне актьорите. Добре да коригира замисъла си. Ако трябва да видоизмени комуникацията си с тях. И това е част от нашето занимание, защото ние, освин създатели, сме и "първият зрител".

Актьорът не може да бъде първи зрител, но режисьорът може,

той просто е длъжен да се постави в позицията на зрител - да може това нещо, което искаш да изкажеш через актьорите - идеите, мизансценът, текстът, паузите, музикалното оформление - цялото това множество от средства за зъздействие така да се смеси, че зрителят да бъде "прикован".

В. Кои смятате, че са най-преките пътища на Вашата пастановка "Фрида" до зрителя?
О. Има доста преки пътища: единият е, че има много близък контакт между зрителите и актьорите. Това е една сцена (камерната сцена на Младежкия театър - бел.авт.) като тя има дълбочина, има и широчина, но същевременно е камерна. Има много директно въздействие на актьорите върху публиката. Между последния ред и сцената разстоянието е някъде към 7-8 метра. Другите средства, които "скъсяват дистанцията" са много силна музика, силна визия, която въздейства.Има ярки костюми, освен това много е важно, че имаме един образ, за който хората са чували и знаят много - Фрида. А дори и да не са чували образът сам по себе си е много привлекателен. Но не само името, а и епохата също е вълнуваща и си струва в днешно време човек да си спомни за тази епоха.

В. Какви качества трябва да има текстът на пиеса за да привлече Вашето внимание като режисьор?
О. До сега не съм бил привлечен от текст в ритъм, в рима. Признавам нещата, които е написал Шекспир, но до този момент той не ме привлича.

Провокират ме текстовете, свързани с някакви не много коментирани "табу" теми, болезнени теми.

Така че автори като Петер Ханке, Даниил Хармс са като цяло "странни птици" автори. Така е и със Саня Домазет. Тези автори не са масово поставяни, не са някакви големи звезди, а от друга страна, това са хора, които вярват в това, което пишат, а не споделят някакви общоизвестни истини.

В. Саня Домазет също трябваше да пристигне на премиерата, но не дойде, макар и вестник "Новинар" да написа, че е присъствала. Знаете ли защо?
О. Да, тя много искаше да дойде. Тя много обича тази пиеса. Това е нейната любима пиеса. От месеци си комуникираме по имейла, но се случи така, че майка и се разболя. Поради това, че майка и е в болница в момента, а не знам там колко е тежко положението, но явно не е леко за да не може да дойде.

В. Търсите ли (интересува ли Ви) точката, в която, спордед Бергман, се пресича личността на актьора с това, което той играе?
О. Интересува ме, разбира се. Но по-скоро съм от режисьорите, които вярват в това, че актьорът трябва да придърпа текста, идеята, сюжета, думите към себе си, отколкото да върви. В смисъл - това на мен ми е по-силно действие ако нещо вкарваш в себе си, а не да излизаш навън, да го търсиш "някъде там" и после да го прибираш. За мен този път е по-близък. Но работата с актьорите е много сложно нещо, много индивидуално. Ако например нещо с един актьор е ставало като комуникация, като подход, съвсем може да не сработи с друг. Особено когато става въпрос за главна, сериозна роля.

В. На какво се крепи сътрудничеството Ви със сценографа и художничката на мултимедията?
О. Венко и Жени!
В. Да?
О. С Венко (Венелин Шурелов - бел. авт.) от години исках да работя и тази година го поканхи за мой спектакъл в "Сфумато". Това е "Дом", който е моноспектакъл и в него се разказва за възрастен човек, изпратен в старчески дом по тъмно, нощем, за да не видят съседите. Поканих го (за сценограф - бел. авт.) на този текст. Имахме много добро сътрудничество. Изградихме образ на старчески дом от бъдещето, където всичко е много стрелилно, чисто. Всичко е с камери. Със записани гласове. Беше интересно взаимодействието с него. Беше логично и сценограф на следващия мой спектакъл да бъде също той. Още повече, че не са толкова много сценографите, които имат опит с видео. Във видеоарта Венко е водещият от нашето поколение, който е същевременно свързан и с театъра.

В. Как се роди идеята за прилагане на "видеомапинг" (видеокартиране) в постановката на "Фрида"?
О. Предложението дойде от сцетографа и аз откликнах със страхотна радост на тази идея. Знаехме, че в подобни случаи има няколко придципа. Единият от тях беше, че тук има въртене за да сменим много пространства.Другият - да вкармаме Фрида в различни машини. Да хванем този слой на киборга. "Фрида-киборга", човекът-машина. Да покажем как тя влиза от стола-машина в леглото-машина, после на шкафа-машина, а след това и самата тя в костюм, който си е пак машина с всички тези протези. Това беше един от възможните сценографски прочити на пиесата. но той за мен беше леко проблематичен. Когато излезе идеята за видеомапинга, а тя се роди в Художествената академия (НХА, където В.Шурелов е преподавател - бел.авт.), когато Венко ми пусна видео на подобни неща, понеже методът не е нов за България. В един момент аз го видях и осъзнах, че това ни решава глобално цялото представление. Още тогава тази идея ни обедини, зарадва и вля в нас много енергия, но същевременно си давахме сметка, че осъществаването и ще е много трудно защото актьорите не обичат да работят по този начин. Този начин на моменти ги обрича на статичност, а освен това ги обрича и на това да са много точни в мизансцена. Ако не застанат на точнотот място те са на тъмно. От друга страна ако се разширят прожекторите се нарушава визията. Трябва много фино взаимодействие, а нашите актьори, колкото и да са талантливи, не са свикнали на подобен тип работа.
В. На пресконференцията след спектакъла обаче Койна Русева каза: "Ние, актьорите ще се справим. Да му мислят техническите служби".
О. Да мисля, че в крайна сметка, стана работата, но процесът не беше лесен. Не, не беше. Надявам се обаче и аз и те да са научили нещо от този процес.

В. А работата по създаване на анимациите.
О. Аз отначало Жени не я познавах. В един момент се оказа, че тя ще бъде човекът, който ще на практика ще извърши анимациите, така че те да бъдат готови за прожектиране, както и целия технически процес.

В. Не знам дали знаете, но при постановката на "Фрида" в Белград самият мексикански посланик е помагал да се доставят оригинални костюми от Мексико.
О. Оз съм гледал кадри от този спектакъл, чел съм за него и знам, че той се превърна в хит там. Надявам се, че и тук спектакълът ще стане хит защото нашето решение е радикално, слно, различно.

В. Аз от позицията си на зрител бих казал, че костюмите се "четат" много добре и символиката вложена в тях също се разгадава добре. Ве лично бихте ли си поръчал костюм от човека, който ги е ушил за "Фрида"?
О. Автор на костюмите в постановката е Антоанета Костова, която е третият художник, зает с оформянето на спектакъла. С нея работя четири проекта заедно. Тя е завършила "Мода" и "Режисура" в НАТФИЗ. Тя има изключително ярък и авангарден вкус към сценичния костюм. Добър професионалист е и помогна много с това, че тя живее за "Фрида", обича Фрида. На нея апартаментът и е облепен с картини на Фрида. Тя "диша" Фрида, дори се облича много екстравагантно, както се е обличала и самата Фрида. Дори в съсловието, в артистичните среди, е известна с разбиранията си и уменията си към екстравагантния костюм.

В.Значи ли това, че тя стига да крайности в поклоничеството си към Фрида?
О. Мисля, че не. тя и има свой стил, но въпросът е там, че Фрида е любимият и художник. За нея да се занимава с тия костюми беше истинско забавлиние.

В. Какво ново за Вас в житейски план научихте от "Фрида"?
О. От идеята или от представлението?
Ф. От Всичко свързано с Фрида и пиесата за нея?
О. Ще кажа поотделно защото това са две различни неща. Специално за Фрида художничката. Ако има някакъв дух на Фрида, с когото мога да се срещна и той да каже нещо - основното е смелост! Силата на безстрашието де си посрещнеш съдбата. Да посрещнеш болката си. Да трансформираш болката си. Да не ставаш жертва.

Да превърнеш даденостите на живота, колкото и да са неблагоприятни, в креативна сила. Това е според мен най-голямото послание, което получавам от Фрида.

От представлението "Фрида" - беше послание да бъда по-стриктен. Да бъда по-твърд при организацията на работния процес, особено когато се прави подобен тип спектакъл, който изисква голяма отдаденост, голяма точност и прецизност при изпълнението. Този процес е труден за комуникация с актьорите защото тогава те получават по-малко (указания от режисьора - бел.авт.), отколкото са свикнали да получават. За мен имаше много уроци.

В. Пред какъв проблем във "Фрида" като режисьор може да се окажете беззащитен?
О. Това е много хубав въпрос. При липса на заинтересованост от страна на даден актьор в определена репетиция мога да бъда абсолютно безпомощен.
При закъснение мога да бъда безпомощен. Но това е в голяма степен мой проблем. Не обвинявам никого.

В. Кой е въпросът който най-често си задавахте по време на репетициите на спектакъла "Фрида"?
О. Въпросът беше дали това, което разказваме - режисьорският текст, подредбата на сцените, преходите - ще бъде разбрано. Дали също така текстът щенамери отклик в душите на зрителите. В екипа имахме и двоумене по работата с текста. Мога само да се радвам, че интуицията ми за текста беше вярна - че този текст ще бъде чут, че в него има хубави и интересни, новаторски, динамични и много смислени неща. Така основният въпрос беше доколко постановката ще предизвика ецоционален и интелектуален отклик у зрителя.

В. Какво се опитвахте да изкарате на преден план от актьорите повреме на репетициите на "Фрида"?
О. Основното ми изискване винаги към тях е било да имаме точна, динамична и лаконична игра. За Станка Калчева (та играе Фрида - бел.авт.)
от една страна това е много трудна роля, но от друга пък е улеснена, защото образът търпи развитие. Тя има нещо, което да проследи. За образите на останалите актьори не можем да проследим биографията. Нямат развитие. Те ни се появяват малко като моментни снимки. Те стават функция на нейните преживявания. Те са хората, които пораждат определени неща във Фрида. поради това те трябва да се появят много ясни и категорични - знакови. А това не е лесно. Това не се постига лесно, защото актьорът има нужда от много задачи: да проследи историята на своя персонаж от емоционален поток. А при толкова малки и кратки роли това нещо не можем да го направим.

В. Как работите с актьорите. Стремите ли се да ги превърнете в автори на ролите?
О. Нямам нищо против това да сме съавтори, нямам нищо против това. И даже когато нямам ясно решение за определена роля се доверявам много. Както беше в случая с ролята на Койна ( Койна Русева играе ролята на Мария Виларо - съперничка на Фрида и една от многобройните любовници на мъжа и Диего Ривера - бел.авт.) и с ролята на Малин (Малин Кръстев играе ролята на Лео Троцки). Те са актьори, които имат много предложения и аз се съгласих с хубавите неща, които те предложиха. С някои се съгласих, с други - не. С тях беше наистина в съавторство. Също така и със Станка. От един момент нататък, когато аз усетих, че тя е "захапала", че тя е чула основните неща, които аз искам от тази роля и от това представление, та казвам от един момент нататък, трябваше леко да се отстраня, защото усещах, че нейната актьорска природа и нейният актьорски инстнкт вече е "там" и тя вече има нужда от повече пространство и свобода за да го открие сама. Има нужда да прави грешки, да опитва. И тогава аз по-скоро и давах някакви формални указания - къде точно да застане, каква да бъде интонацията. През последните седмици правех само някакви технически бележки тъй като тя вече имаше всичко отвътре. така в съавторство бяхме и с Вежен Велчовски (на него е поверена ролята на Антонен Арто - бел. авт.). За тази сцена имашемного варианти.

В. Вашият основен "секрет" при работа с деца на сцената? (Пък защо не и със семейства на сцената.)
О. Обикновено когато в някоя пиеса има роля на дете най-често правената стъпка е да се пита за деца на актьори. В случая аз знаех, че децата на Койна играят и първо се обърнах към нея с предложение, но та в неин стил го отклони това предложение в предвид на това, че децата и ходят на училище и много играят и това ги разсейва. След това знаех за Боби (Борис Кръстев - синът на Станка Калчева и Малин Кръстев, който играе ролята на Мексикански бог - бел.авт.). Това беше второто предложение и аз много съм щастлив, че то се реализира. Първо - заради това, че той играе с майка си на сцената; това от една страна успокоява, от друга страна те имат абсолютно естествена интимност, която няма нужда да бъде играна, което много спомогна за реализацията на тази сцена, която аз тотално виждах като неиграна, нетеатрална сцена. Тя е тотално различна от всички сцени в представлението. Тя е и визуално решена по различен начин. Там няма и един прожектор. Там има само един бял тунел. Това е среща извън времетоо. Това е среща-съновидение. В тази сцена не трябва да има игра. Тя трябва да е максимално просто. Както когато човек среща божествените моменти, които имаме в живота си. Ставаме толкова тихи и смирени, че дори емоцията е лукс. То няма нужда от нея. Отишли сме отвъд емоцията. Фрида е отвъд емоциите си, отвъд ума си в тази сцена и Боби има такова прекрасно излъчване, че неговите думи за човечеството и за Бог, прпозвучаха много истински. Според мен Боби е изключително талантливо дете.

В. Вашето пожелание към зрителете?
О. Пожелавам на българския зрител... (въздъхва). Ох... Това толкова патетечно звучи.
В. Ами така му го пожелайте. В края на краищата имате право и на патетика.
О. Пожелавам на българския зрител да е по-отворен към различни типове театри. Дори към такива, с които той не е свикнал. С по-статични, с по-действени, със спектакли, които са по-градирани към някаква идея, текст. Нашата театарална традиция е някакси свързана с в последните години с гега, с играта, с отиграване на текста. Аз мисля, че това поколение, което сега идва и моите колеги и приятели от Асоциацията за свободен театър е да гледат европейски театър, ярък и базиран върху точното послание и да не се поддават на театралната инерция, владееща част от днешния български театър.
[Интервюто с Веселин Димов, режисьор на спектакъла "Фрида", проведе Юлиан Митев.